„ ...Hear all my secrets
tell all the fucking lies....
These secrets are bring to you
are of thorns and ice;
This secrets I give to you
will turn virtue to vice...“
Преди година ме обзе унищожителното вдъхновение.
Но малко предистория – обичам изкуството. Не онова сладичко, пасторално изкуство, а бруталното, убийственото. Болезненото. Понякога желанието ми е да се превърна в модел на грозното, на гротеската, в дело на отвращение и агония. Понякога, когато съм в по-агресивно настроение, случам industrial metal от рода на Рамщайн и Детстарс, като последните, имат няколко песни с откровен антисемитски текст. Детстарс по-скоро осмиват действията на нацистите и разказват за унищожителното удоволствие от гледката на мъртви хора и разпилени кървища.
Обложката на албума им Termination Bliss е следната:
Което според мен си е чиста препратка към баните в лагерите на смъртта.
И за лагерите.
Научих за тях на 12, в час по история. За разлика от повечето ми съученици не се страхувам да питам, да задавам въпроси. Затова попитах какво се случва в тези лагери. Впредвид възрастта ми и естеството на отговора, учителя явно реши да даде уклончив отговор. Той беше: „Нечовешки, ужасни, неописуеми неща“. Но аз не получих точно описание. Не знаех. Само подозирах.
По-късно прочетох „Задната къща“. Разбира се, там също не се говори за това, описан е само страхът. Гледах „Животът е прекрасен“ и „Пианистът“. И до днес плача на „Пианистът“, той е един от любимите ми филми. И , разбира се, прочетох „Лято“/“Способен ученик“ (втора част от сборника „Особени сезони“) на Стивън Кинг. Истината ми дойде вповече.
Случайно съм попадала на филми на такава тематика. Още си спомням сцена на Клеър Дейнс, като героиня в такъв филм. Не искам да знам името му, макар че imdb би бил повече от услужлив. Спомням си ужасните бани. И обложката на албума на групата събуди нещо в мен. Може би ужасът, който се крие в тъмните ъгълчета на стаята вечер. Може би основата на всеки отвратителен филм на ужасите, свързан с обезкостяване, който съм гледала някога. Истина, мрак, извращение- всичко това в една дума, няколко чувства и един мозък : моя.
Идеята.
И единственото решение. Моя начин да покажа, че обичам всички хора, живели някога на тази земя. Моята картина на смъртта. Позицията в която умолявам всеки безмилостен човек да се постави.
Показах това, което имам- тялото си. Всъщност, помолих приятеля ми да ми направи фотосесия.
Място на фотосесията: банята в общежитието ми.
(В интерес на истината, банята ни изглеждаше достатъчно безцветна, за да свърши работа).
Модел: Аз в най-ралични пози- умоляваща, пищяща, отчаяна, скубейки косите си.
За съжаление снимките се изгубиха, иначе бих помолила моя приятелка да ги обработи. Всъщност, сега идеята ми е по-различна. Телефона ми предлагаше и преекспониран ефект на снимките. Мисля си, че ако някой след мен реши да направи подобна фотосесия, би трябвало да използва такъв ефект. С него кръвта е необикновено цветна, а кожата- несъществуваща никъде.При всеки, независимо от цвета на кожата му.
Това би означавало „Ние всички можехме да бъдем тук. Виж как умираш.“
Ужасно е. Извратено, жестоко, толкова... грозно. Нали?
Но смъртта сред унижение и болка е повече от грозна. Тя е туберкулоза на духа.
Объркана съм. Наистина съм ужасно объркана.
Ако можех бих се заснела умираща, за да покажа на всички ужаса, който изпитвам, когато някой спомене за Холокоста или за лагерите на смъртта. Ако можех бих премахнала всеки спомен за този кошмар, но истината е, че именно спомена за случилото се ни пречи да се самоунищожим, именно той ни принуждава да сме толерантни. И срамът, че някое човешко същество е причинило подобно мъчение на друго човешко същество.
Дали има Бог, който е позволил това, аз не смея да говоря. Не мога, нямам силите, нямам гордостта да изтърпя това, което ще последва, ако кажа „да“, макар че „гордост“ е третата дума, която ме описва. Дали насилниците заслужават подобно отмъщение, за това също нямам отговор.Рядко оставам толкова празна и мъртва отвътре, както когато мисля или говоря за делото на нацистите.
И за жертвите. За ... за писъците, вероятно. За болката. За... очите. И страха, да, ужасния, вероятно сковаващ страх. Талазите облекчение, може би. И края. Да се чудиш смъртта проклятие ли е – заради начина по който идва или благословия- задето те е спасила.
В лагерите смъртта е просто termination bliss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар